Петък, Декември 15, 2017

История на Пасарел

Оценете тази статия
(14 гласа)

Първото заселване на пасарелци е в местността Църквище. Тя се намира на 2 километра северозападно от днешното поселище.  Църквище е вдясно от турския път Г.Лозен, Пасарел, Самоков, преди това този път е ползуван от траките, след това от византийци, римляни, славяни / българи /.  Къщите са около 30 на брой. 

Следващото преместване на древните пасарелци е около днешния храм "Свети Георги Победоносец". В по-сетни години заселванията станали от двете страни на главния път София – Горни Лозен – Долни Пасарел – Самоков, южно от храма "Свети Георги". 

Заселване и имало в близост до извора Локвата, в началото на Гарванечки дол и в Ревулското кале.

Днес къщите на селото са разположени в едно неголямо полце, между две планини – Лозенската и Плана, на левия бряг на река Искър. Надморската му височина е 750 метра. Намира се на 30 километра югоизточно от София и на толкова километра от Самоков.

До 1960г. селището е на административно подчинение на гр.Сомоков, а след 1960г. е присъединено към Столичния град, под управлението на I-ви столичен район /Ленински/. През 1971г. е образуван нов столичен район – "Девети септември", в който са включени селата около София.

До 1954 година са съществували Долни и Горни Пасарел. Тъй като с.Горни Пасарел е останал на дъното на язовир "Искър", сега съществува само Долни Пасарел и затова започнаха да го назовават само с името Пасарел. Такива сега са и пътните табели за селото, които са поставени край шосето София – Самоков. 

Наименованието Пасарел е твърде интересно. Има много версии, една от които е свързана с царуването на Калоян /1197-1207/. Когато през 1205г. Калоян пленява император Балдуин Фландърски заедно с 4000 пленници решава да ги разсели в различни крайща на държавата си, за да може да ги държи в подчинение.   И така: Маркиз дьо Сент Бьов и неговите хиляда души - край днешното село Бов, граф Орландо в Орландовци край София, конт дьо Фрей в Кондофрей - Кюстендилско и барон Арел в Пасарел.

Според друга версия Пасарел означава проход на Арел. Пасс – pass - от латински /френски/ - проход. От същия корен са passer /пропуснат/, пасаж – френски – pass-age. Проход, коридор, покрита улица, която съединява две улици; passé - минал; passager – пътник, който се движи с превозно средство. Девизът на испанските революционери от 1936г. е NO PASARAN – няма да минат.

Други тълкуватели извеждат наименованието от глагола паса /паша, пастир/, пасище, понеже са отглеждани в мерата му много овце. А историкът Методи Николов в романа си "Странстващия рицар от село Кондофрей" пише : "По същото време и други пленени Балдуинови благородници се заселват в различни местности, за да ги пазят. Полските рицари пан Чарли и пан Сарел идват в Софийско и дават имената си на Панчарево и Пасарел.

Към 1840 год. в Долни Пасарел е върлувала болестта "чума". Тогава долнопасарелци избягали от селото, останали само няколко рода. Тогава селото получило прозвището Пусти Пасарел.

Краеведските проучвания подсказват, че заселвания в землището на селото е имало още по времето на траките - VІ–V век пр.н.е. Когато през 50-те години започва строежа на язовир "Искър" и се налага изселването на жителите от село Горни Пасарел е разкопана намиращата се в селото могила. Разкопаването се извършва под ръководството на археолога Ив.Велков, а писателката Елена Огнянова описва станалите разкопки, описва и преживяванията на горнопасарелци преди изселването. Останалите все още зидове в Ревулското и Еврейското кале също са от времето на траките (сердите). Същите крепости след това се използвани от римляни и други завоеватели на нашите земи.

В землището на с.Пасарел съществуват две тракийски могили – едната е в Криви град, а другата е в Криво перо. Могилите не са проучвани.

Все в околностите на с.Пасарел е намерена статуя на бог Ескулап (Асклепий) – бог на медицината. Статуята се пази в Националния археологически музей в София. Същата е от мрамор – главата липсва. Този бог е почитан от траки и римляни.

Покрай зидовете на Еврейското кале е намерена монета, която се оказва от времето на византийския император Юстиниан ІІ (565–578). Друга монета, която е намерена, е от 305–337 година и е сечена на името на император Константин І Велики.

Историческите данни за Пасарел от времето на І и ІІ –ро българско царство са оскъдни, но се допълват от данни, намерили място във фолклора – народните песни, легендите и преданията. В редица документи се виждат много важни факти от съдбата на село Пасарел. 

В 1446г. в селището е имало свещеник, който се е казвал поп Стайко. През 1611г. между имената на селските първенци в Пасарел е посочен поп Вуко. Имало е ковач. Село, през което минава централен път не може да няма ковач и подковач /налбантин/, нали основното превозно средство е каруцата или файтона – теглени от коне. В Пасарел се е намирала средищната станция за смяна на конските впрягове. Още по важен факт е добивът на желязо. 1446г. – десятък от желязо 190 акчета.   Акче – турска сребърна монета от 1 грам, равна на 3 пари. От края на ХVІ век се наричат аспри. Първите акчета са сечени в град Бруса. Данъкът за произведено желязо, показва, че железодобив в нашите земи е имало още при траките /VІ век пр.  н.е./. Желязо е топено в днешната махала Клинчови и откъм Башовци и Пазовци. Добиваното желязо не е чугун, то е меко, ковко и от късовете му ковачите са правели брадви, мотики, сърпове, копачи, подкови, гвоздеи и всякакви други метални пособия. По-късния, по-масов добив на желязо в Самоковско и Самоков е от втората половина на ХІХ век. Известни са две големи находища на лимонит /желязна руда/ – и двете местности днес носят името Рудищата.

Съдебни дела от 1611 и 1618г. показват, че по нашите земи е имало непоносимост към самозабравили се турски управници. Премахнати са турски първенци и понеже не са заловени виновниците, налаган е кръвен данък на живеещите в близост да мястото на убийството. Трябвало е да се заплати със златни пари /жълтици/. Долнопасорелци не могли да съберат исканата сума, жълтиците били заплатени от Горнолозенци и за сметка на това те ни взели имота от Стражарски дол до прохода Бърдо, една плодородна местност, в която бликат два, три карстови извора – Матеин, Брайнов и др. Вземат ни и Галовата кория, цялата Луповица /лупи-вълк/ до Чунанин дол, дори преминават в Плана планина и ни вземат десния склон на река Планщица – наричат местността Купено – от глагола купя /купен продукт/. 

През средата на ХІХ век в Самоков и в Самоковско е сформирана чета от патриоти, ръководени от прочутия Чакър войвода. 

През 1871г. пасарелци пишат писмо до Найден Геров /1823–1900/ виден писател, учител, общественик, Руски вицеконсул в Пловдив, и молят неговото застъпничество относно насилственото помохамеданчване на девойка от селото. Ето съдържанието на писмото: "Най–искрено и сърдечно благодарим на Ваше високоблагородие, защото имахте честта да вземете под внимание нашата молба, която по-преди Ви представихме чрез едно наше покорно писмо, според както сте поръчали на нашите съотечественици, които донесоха писмото ни, ние днес ви изпращаме известното Ви момиче, родом от село Пасарел, което ще Ви донесе настоящето писмо. Известявяме Ви и това, че реченото момиче откакто е потурчено и до днес не е извършено над него никаква религиозна длъжност и обряд."

Писмото е от 6 май 1871г. и е писано от два свещеника. В 1872г. в селото ни има вече училище. 

Игумен на нашенския манастир е Василий Иванов, който е роден в Сопот, там се е покалугерил, сподвижник е на Васил Левски. По времето на този игумен през 1868г. е изпратен за участник във Втората българска легия в Сърбия младежът Велин Попов – Талашарски. 

Руските освободители идват в Пасарел на 23, 24 и 25 декември 1877г. Най-напред пристига разузнавателен казашки отряд начело с генерал-майор Черевин Петер Александрович, който е съпровождан от Лозенски поп Къшо, /сподвижник на Васил Левски/. След него на същата дата - 25 декември 1877г. пристига и шестхилядният отряд на генерал-лейтенант Николай Николаевич Веляминов. Генералът е посрещнат тържествено - с бяла пита и паничка пчелен мед. 

След Освобождението животът на село Пасарел започва да се подобрява.   Избран е грамотен кмет, общината има писар, който същевременно е учител и певец в черквата.

В 1883г. селото е посетено от професор Константин Иречек. В книгата си "Пътуване по България" той пише: "Например в село Долни Пасарел /117 къщи, 723 жители/ видях на 1883г. общинския архив, който се състои от 250 къси пръчки за всяко лице и четири дълги с общинските записи. Кметът знае кому коя пръчка принадлежи, също и всеки селянин знае белега на своята клечка, който белег е изрязан в горния край и се състои от различно число хоризонтални и вертикални черти, различно кръстосани. Пръчките бяха все с четириъгълен разрез: от едната страна се правят резките за туй, що е длъжен да даде, а от другата – за туй – що е вече дал." Това е описание на така наречения рабош, на който отбелязвали данъците на данъкоплатците.

Рабошите са били необходими, защото голяма част от данъкоплатците са неграмотни. Освен това рабошите не позволяват да се правят изнудвания при заплащане на данъците. Белегът за плащане на данъка се поставя веднага и копие от него остава и в кметството и в платеца. 

По това време кмет на селото е Рангел Морев. Той е грамотен. Потеклото му е от село Яребковица, Самоковско. Минавайки през селата, Иречек има и друга задача: да подтиква селските кметове да строят сгради за училища. 

През 1888г. - 5 години по-късно - професор Иречек отново минава през Пасарел, като пътува от Самоков за София. В своята книга "Пътуване по България" отбелязва: "В село Долни Пасарел виждам вече други носии: тесни бели беневреци панталони. В Самоковско господствува друга носия и друго подречие. " - Така Иречек поставя пасарелци към етноса на Софийските шопи. 

........................................................

Пасарелци вземат активно участие в сръбско-българската война от 1885г. На 14 и 15 ноември българските войски завладяват Пирот. А точно там се сражават и Пасарелските войни. Когато на 7.12.1885г. се подписва договора за примирие, нашенците, които участвували в тази война, се завръщат живи и здрави - не е загинал нито един.

Балканската война започва на 5.10.1912г. и има за цел да освободи българските земи, които след Берлинския договор от 1878г. останали под турска власт. Българската войска тръгва за фронта с музика и песни. 

Колко пасарелци участвуват в двете войни не е установено, но загиват 31 мъже, които са в разцвета на своята младост. 

........................................................

Първата световна война започва на 28 юли 1914г. с обявяване война от Австро-Унгария на Сърбия. На 14 октомври 1915г. цар Фердинанд със специален манифест обявява война на Сърбия. Военните действия започват на 16 октомври 1915г. В тази война загиват около 26 пасарелци. Всички те са млади мъже, повечето от тях са оставили жени – вдовици и деца сираци. Няма род в селото, от който да няма убит. 

През управлението на Александър Стамболийски – 16 октомври 1919г. до 9 юни 1923г. за кметове на селото са избирани последователно Велин Стоименов Лютаков, а след него Кръстьо Илиев Бетов. Деветоюнският преврат сварва на кметската длъжност Кръстьо Илиев. По време на земеделското управление са извършени някои демократични мероприятия. От общинските земи били раздадени имоти за ниви и ливади на редица селяни. След преврата – като представител на Демократичния сговор, кмет става Стойне Стойчов Андзов.

Събитията по време на Втората световна война /1939–1945/ засягат изцяло и село Пасарел. България се присъединява на страната на Германия. В боевете срещу сръбските партизани загиват военизираните воини от с.Пасарел – Асен Дамянов Стоянов /роден на 26 юли 1923г./ и Стайко Петров Шумков /роден 1909г./. И двамата загиват в бой с югославските партизани. 

По причина на англо-американските бомбардировки над София – след 10 януари 1944г. в Пасарел пристигат много бежанци. По-заможните бежанци от София се установават в по-заможни домове. Евакуираните семейства в с.Пасарел наброявали над 100 човека. Те донасят друга /градска/ култура в селото ни. 

Мизерията през 1944г. обхваща цялата държава. Правят се обувки с дървена подметка. Най-бедните деца ходят на училище с налъми.

Особено тревожно пасарелци преживяват дните и нощите, когато долитат тежките англо-американски бомбардировачи да разрушават София. При едно от нахлуванията те са толкова много /към 150 броя/, че за момент затъмняват небето над селото ни. А на 20 декември 1943г., към 11 часа, са засечени 60-70 летящи крепости и 50-60 изстребители. Една от битките се развива над село Пасарел. Тогава капитан Димитър Списаревски сваля една летяща крепост и атакува друга с въздушен таран /блъска се/ във вражеската машина. В този двубой са свалени два бомбардировача и три изстребителя. Загиват летците капитан Димитър Списаревски и поручик Георги Кюмюрджиев. Месершмитът на Димитър Списаревски започва да гори над селото и пада на по-малко от два километра северозападно от него в местността – Горуденица, край Стражарски дол. Там на това място днес има паметна плоча за героя кап.Списаревски.

В съпротивителната борба взема участие Петрана Кръстева Спасова. Родена е на 7 юни 1926г. През 1943-1944г. работи в картонажна работилница, заедно с Николина Богданлийска, съпруга на Стоил Богданлийски. Дружат още със Станка и Любчо Добриянови. Петимата заминават за Радомирския партизански отряд през април 1944г. Още преди да се свържат с партизаните, те са арестувани и разстреляни без съд и присъда. Петрана е разстреляна на 12 май 1944г. в местността Голо Бърдо, Радомирско. Тя нито е убила, нито е била въоръжена. Заровени са в обща яма и в нея са разпознавани след 9 ІХ 1944г. Стоил Богданлийски е оставил листче с името си в горното джобче на палтото си. Николина е разпозната по сватбената халка. 

Другият партизанин е Христо Георгиев Петков. Роден е на 10 април 1913г. в село Димча, Павликенско. Идва да работи в София. Впоследствие е назначен за въоръжена охрана /кантонер/ на водопровода Рила–София, в землището на село Железница. Включва се в съпротивителното движение по убеждение. Повечето от сираците от войните стават социалисти. Кантонът край село Железница става убежище за нелегални. При една среща край с.Пасарел, през 1943 година, Христо е издаден по време на акция. Той е тежко ранен. През месец ноември 1943г. овчарите Стоян Попов /Йошев/ и Владо Ранев Скачков намират тялото му и пистолет "Валтер" с фабричен № 4223. По номера на пистолета се установява самоличността на Христо, тъй като пистолетът му е зачислен като охранител на водопровода. Лобното му място е в местността Митев дел – много близо да селото. Там е направен скромен паметник. 

Електрифицирането на селото става през 1943г. На 28 август /денят, в който почива цар Борис ІІІ/ електрическите лампи осветяват селото.   

След 9 септември 1944г. България е поставена отново пред проблемна ситуация. А именно – до тази дата сме съюзници на Германия, а след нея ставаме съюзници на Англия, САЩ, Съветския съюз.

През октомври 1944г. нашата армия започва военни действия с германските военни части намиращи се на Балканския полуостров. Историците разделят отечествената война на Първа и Втора фаза. Почти всички пасарелски мъже от 20 до 40–45 години продължават да са бойци. В двете фази на тази война загиват повече от 3000 мъже. 

От Пасарел загиват четирима души:

- Благой Велинов Попов /7.03.1903–12.09.1944/. Благой служи в 14 пехотен полк, 14 пехотна допълваща дружина в Горна Джумая. 

- Подофицер Кръстьо Стоянов Георгиев /31.08.1922–9.09.1944/. Служи в 55 пехотен Охридски полк. 

- Подофицер Кръстьо Митов Вучков /15.03.1914–10.01.1945/. Служи в 9 батарея, 11 дивизия, І Българска армия. 

- Подофицер Евтим Игнатов Филев /1.12.1923–18.02.1945/. Боец от 13 пехотен Рилски полк. 

..................................

До края на Първата световна война в село Пасарел няма почти никакви партийни структури. Учителите, които учат децата от първи до четвърти клас са самоковци и повечето от тях се стремят кротко да получават заплатите си и да не изпъкват като партиини лидери.

На 6 октомври 1919г. БЗНС печели изборите и Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство, а от 21 май 1920г. БЗНС съставя еднопартиен кабинет. 

Идеите на БЗНС в Пасарел донасят Димитър Вучков Коларски и Кръстьо Илиев Ангелов Бетов. Имат и своите сподвижници в селото. Към 1932г. дейността на БЗНС отново се активира. 

Димитър Вучков Коларски вече е известен столичен адвокат. Той е първият образован пасарелец. Роден е на 28 юли 1892г. В последният клас на гиманазията заминава доброволец на фронта и взема участие в Балканската война от 1912г. След края на тази война се връща в родното си място и става начален учител. Скоро обаче е военизиран, завършва школа за офицери и с чин кандидат офицер е на фронта като командир на рота. Служи в прочутия 22 пехотен полк и е един от най-смелите офицери. Животът му е низ от битки. Въпреки това, успява да завърши през 1923г. висшето си образование - специалност финанси и право. През 1938г. Димитър Вучков е кандидат за народен представител от листата на БЗНС. Още по време на предизборната кампания е арестуван и бит жестоко. През 1940г. е издигната кандидатурата му от името на Единния фронт и пак е арестуван. При откарването му в Дирекцията на полицията успява да избяга и няколко месеца е нелегален.   Укрива се в домовете на свои приятели в София, работи с видния единофронтовец д-р Минчо Нейчев. През 1945г. е избран за народен представетел с листата на БЗНС и е председател на две парламентарни комисии. На 6 юни 1951г. Димитър Вучков почива. На негово име е наречена улицата, която води към училището и е в близост до къщата му.

.....................................

Социалистическите идеи в Пасарел проникват след Септемврийското антифашистко въстание от 1923г. Около 1924–1925г. в селото идва да работи като професионалист шивач Трендафил Стоименов /Трендо Шивача/, родом от съседното село Горни Пасарел. Участвува в септемврийските събития и когато гоненията затихват идва в нашето село. По природа не е бунтар, но като говори с хората съвсем простичко започва да им говори за социализъм. Поради голямата икономическа криза през 1927г. много семейства рязко обедняват и през 1929г. в Пасарел е образувана легална Работническа партия. Нейните членове се абонират за вестник "Работническо дело", който от 1 февруари 1929г. започва да излиза като седмичник. Пълен списък с членовете на местната работническа партия не е съставен. На общинските избори – проведени на 21 юни 1931г. Работническата партия в Пасарел печели 127 гласа и за нейни представители като съветници са избрани Мито Георгиев Михов, Стоймир Малинов, Боне Димов и Никола Соколов. Съставена е тричленка като Мито Михов е заместник кмет.

Един от бунтарите през тези години е Асен Янков Стоичков. Сирак е. Поради бедност, майка му е принудена да се омъжи повторно. Вуйчо му Рангел Филев Мечов става негов настойник и го праща да учи в педагогическия отдел на Самоковската гимназия. Като гимназист става ремсист. През 1931г. се дипломира като редовен начален учител. Местното училищно настоятелство го иска за учител, но самоковската инспекция не го назначава, защото е с леви убеждения. Едва през 1934г. Асен Янков получава постоянно учителско място в Пасарел. През 1932–1933г. Янков отбива военната си служба и понеже има средно образование завършва офицерска школа и служи в 22–ри пехотен полк в Самоков. 

Създава младежка кооперативна група, като член на управителния съвет на кооперацията съдействува да се заделят средства за купуване на художествена литература за читалищната библиотека, подпомага развитието на спорта. Но понеже не подкрепя инициативите на тогавашното управление, не желае да ръководи тогавашната ученичска организация "Бранник" и е принуден през 1941г. да прекъсне учителствуването и да замине за София. Записва се в Софийския държавен университет по специалността "Финанси и администрация". По време на бомбардировките над София той е в Пасарел. В студентската си квартира дава временна закрила на Борис Новански и Марин Дочев – командири в партизанското движение. В дома на втория си баща /къщата се намира в поречието на река Ракита и в близост до гората/ дава подслон на избягалия от ареста Станко Тодоров. С развято червено знаме се осъществява първата демонстрация на новата власт. На общоселско събрание за кмет е избран Асен Янков. Бившият кмет – учителя Йордан Попгеоргиев – който е едновременно кмет и директор на началното училище, се укрива и не е наказан. Обаче като запасен офицер Асен Янков е военизиран да замине за фронта, но във военното окръжие го връщат да бъде кмет и да укрепва новата власт. Тъй като е болен от туберколоза, отстъпва кметския стол на Рангел Божилов Вучков. Продължава лечението си в санаториум, оздравява и е повикан на работа в Националния комитет на комсомола и накрая ръководи външнотърговското предприятие "Булгарплодекспорт". Той е вторият пасарелец, който има завършено висше образование.

В завземането на властта взема участие и учителката Елка Петрова, която сетне се изявява като специалист по предучилищно възпитание – с титла професор.

.................................................

На 28.08.1934г. девет ентусиазирани пасарелци, начело с главния инициатор Асен Янков, решават да създадат Потребителна кооперация, която да се занимава с доставки на стоки за населението и да изкупува някои земеделски продукти. На 29 август 1934г. създаденото кооперативно сдружение в с.Пасарел е регистрирано в съда и е обнародвано в Държавен вестник бр.24 от 1935г. На 15.10.1934г. е открит първият магазин /бакалия/.

..............................................

След Девети септември 1944 год. се установява диктатура на пролетариата. Въведена е купонна система. Времето е тежко – следвоенно – разрушения, бедност и мизерия. Но има невиждан ентусиазъм. Още през 1945–1946г. се организира безплатен бригадирски труд. Например от София идват с подвижни работилнички обущари, тенекеджии, шивачи, бояджии и безплатно варосват фасадите на паянтовите къщи и плевните, поправят тенджерите и котлите. Майките месят и печат хляб за всяко домакинство, тъчат вълнени и памучни платове, шият ризи, а палта и панталони шият шивачите и терзиите.

Младежкото бригадирско движение не подминава село Долни Пасарел. Младежките бригади са едномесечни, безплатни. Строят се шосета, железопътни линии, заводи, градове. В селото също има бригадири – настанявани са в бараки, които са били при манастира "Св.св.Ап. Петър и Павел". Те са организирани в чети, всяка чета си има командир. Отиват на обектите с песен на уста. С кирки, лопати и колички е направено шосето в скалистия масив Стражата. Ползуват се само бомби.   Багери няма. Така се построява шосето до "Щъркелово гнездо" /село Калково/, тъй като старото остава в дъното на язовира. През 60-те години студенти – бригадири правят терасите за цялата сегашна борова гора в местностите Стране и Криви град. Техните спални помещения са били на Секцията /сгради на ДИП "Арома"/.

Постепенно следвоенното време минава и жителите на село Пасарел започват да се отърсват от мизерията лека-полека още през 50-те години. В годините след това, почти всички семейства си построяват нови масивни къщи. Безработица няма. По време на отечествената война е издигнат лозунгът "Всичко за фронта! Всичко за победата". Започва събиране на извънредни данъци – наряди.

На 2 април 1945г. е образувано женско дружество "Зора". Негова ръководителка е Стоянка Трайкова Благоева и някои от учителките от началното и прогимназиалното училище. Това дружество поема инициатива да се изпратят за фронта колети от храна и плетива.

Общинска нива /на Дамково равнище/ се разработва за садене на картофи. Невиждана по количество реколта се ражда, картофите са продадени и се събрат пари за ново училище. Такава сграда – от 3 класни стаи е направена и през 1948-1949 година, прогимназията е преместена в нея. До тия години тя е в сградата на кметството /където днес е новото кметство/. 

............................................

До 1957г. в селото има само една чешма за питейна вода – на площада, при кавака. През 1957-1958г. е направен водопровод с дължина десетина километра. Взема се вода от карстовия извор в мерата на Горни Лозен /Брайнов извор/. С развитие на селото тази вода се оказва недостатъчна, затова е направена помпена станция в Елака, но при спиране на ел.ток вода не се подава. На 15 ноември 1982г. селският водопровод е свързан с язовирния тунел на първи прозорец.

............................................

Трудово кооперативното земеделско стопанство /ТКЗС/ се образува на 28.02.1958г. Големи насилия при кооперирането в селото няма. Тъй като имотите ни са с полупланински характер – земята не е много плодородна, но се работи упорито и съзнателно. И земята започва да се отблагодарява – жито, зеленчукова градина, ягоди и малини. Гледат се над 100 крави, свине, 3000 кокошки. Работят над 300 човека. През лятото бригади от ученици помагат, за да успее да се прибере продукцията.

През 1963г. кооперативното земеделско стопанство се превръща в ДЗС /държавно земеделско стопанство/ стопанствата в Пасарел, Горубляне, Кокаляне, Панчарево, Герман, Горни и Долни Лозен се обединяват.

След 10 ноември 1989г. земеделското стопанство се ликвидира. Създадени са Ликвидационни съвети, които връщат земята, техника, животни. На 4 април 1995г. се прави учредително събрание за образуване на нова земеделска кооперация – с главен инициатор Сандо Андреев Паунов. Кооперацията е узаконена пред съда.   Засети са известно количество земя с ръж и пшеница. След няколко години засяването се преустановява. 

......................................................

В България комунистическото управление свършва на 10 ноември 1989г. Създаден е Съюзът на демократичните сили /СДС/, БКП се преименува в БСП. В Пасарел лидери на СДС и БЗНС "Никола Петков" стават Димитър Симеонов Господинов, Йордан Стоилов Христов, Кирил Велинов Атанасов, Никола Златев Попов, Георги Николов Златев, Кирил Николов Златев, Йордан Илков Филев, Сандо Велинов Гюров, Иван Трендафилов, Стойка Петрова, Катя Николова, Снежа Николайчова и много други. На първите митинги и събрания се чуват гласове местните комунисти да бъдат избесени на столетния кавак, растящ в центъра на селото. По–късно по време на избори печелят или СДС или БСП. Последните години голямата омраза между привържениците на БСП и СДС е затихнала. По-явно се очертава по време на избори. Закриват се стари и се появяват нови партийни структури. Хората искат да живеят добре, да бъдат управлявани честно, без значение кой ще ръководи. А за местните кметове все по-често се гласува повече според личните качества, отколкото към партийна принадлежност. 

.......................................

След Освобождението – до наши дни кметове са: Рангел Морев, Кръстьо Попов, Стоян Митрев Бакалски, Рангел Панев Мрацинярски, Димитър Ганев, Димо Николов, Велин Стоймиров Лютаков, Кръстьо Илиев Бетов, Стойне Стойчов Андзов, Велин Гюров Петков, Стоимен Стоилов Гулев, Христо Стоймиров, Димитър Здравков, Рангел Митев Делийски, Георги Гюров /от Калково/, Йордан Попгеоргиев /от Самоков/, Асен Янков Стоичков, Рангел Божилав Вучков, Велин Атанасов Рогов, Благой Стоймиров Малинов, Георги Кръстев Ванев, Илко Петров Христов, Сандо Андреев Паунов, Кръстьо Владов Зарев, Ралица Георгиева Янева, Георги Николов Златев, Светла Георгиева Енева, Георги Славчев Георгиев, Светослав Антов. В момента кмет е Наталия Велинова Александрова.

.......................................

Основният поминък на пасарелци е земеделието и скотовъдството. Засява се ръж, ечемик и по-късно пшеница. Освен тях картофи, царевица, слънчоглед, фасул, чушки, коноп и лен. Най-рентабилно в тия години е било овцевъдството. Овцете са достигали до 6000 и дори повече бройки. В селото има 4 броя воденици – Клинчовата в Елака, Жабарската, Селската и Бакалската. Последна замлъква Селската воденица, която е църковна. Все още съществува сградата на Селската /Църковна/ воденица, но машините са разнебитени след смъртта на отец Велко. Коларо-дърводелските работилници се няколко. Модерна шивачница имат братя Божилови – Рангел и Стоян. Като шивач е работил и Трендафил Шивача, родом от с.Горни Пасарел. Ковачниците са две – Михал и Боре. Последният ковеч в Пасарел е Боби Стоянов /Циганина/.

КУЛТУРА И ПРОСВЕТА

До 1872г. не са намерени данни за наличие на училище. Ако е имало грамотни, те са учили в близките манастири. Първият местен учител е Георги Гелов Йонов Шумков. А учителя с най-много стаж – 44 години е Никола Янев, от които 41 години като директор на училището.

Сградите за прогимназии са били последователно - първата при днешното кметство, втората при моста на река Искър и едва на 16.03.1967г. е завършено сегашното голямо училище с над 10 класни стаи. То е проектирано от архитект Вълчев и е построено от строителната бригада на Стоян Стефанов Масларски. Днес училището е 202 основно училище „Христо Ботев".

....................................

На 16 април 1983г. тържествено е открита и модерна детска градина за 100 деца със спортен салон и плувен басейн – ЦДГ 182 „Пчелица". Първата директорка на детската градина е Величка Величкова, след нея Цеца Василева Янкова, Цеца Йорданова Стайкова, Полина Ванкова.       

......................................

Освен училището, което се грижи за ограмотяването на пасарелци, жадни за знания ентусиасти се събират, правят учредително събрание и на 23 март 1929г. откриват читалище „Просвета".

За Председател е избран Димитър Георгиев Михов.

Библиотеката в годините се разполага в различни къщи в малки стаички. Малко по малко, книжния фонд се увеличава. След 1967г. библиотеката е преместена в старото начално училище, в което е и сега. В сградата през 80-те години е направена реконструкция и тя вече разполага с киносалон със 150 места, пристроена е читалня и младежки клуб. Сменят се председатели, библиотекари. Читалищната дейност се развива и в годините достига своите върхове. Обръща се много внимание на самодейността. Групите участвуват в чествания, районни прегледи, народни събори, надпявания. Заслужено печелят грамоти, плакети, медали.

От 2003г. Председател на Народно читалище „Просвета–1929" е Невелина Рангелова Пенева. Традициите в читалищната дейност продължават и днес.

През 2009г. е създаден Танцов състав „Пасарелци". Самодейците са много ентусиазирани да продължат традициите на село Пасарел, които са се съхранили във времето. Участват не само в местните празници на селото, но вече имат и успешни представяния в Казанлък и в Златоград – 2011г.   Участват в предаването "От българско по -българско" в телевизия „СКАТ" на 14 януари 2012г.  заедно с младите самодейци и представят обичаите  "Коледари" и "Пиперенка".

         ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Черквата "Св. вмчк Георги Победоносец" е построена някъде в началото на 1600г. Черквата е вкопана дълбоко в земята и не е висока. В момента е в непосредствена близост до гробищата, затова черквата е некрополна.   

След 10 ноември 1989г. се обръща по-голямо внимание на черквите. След 1993г. се създават инициативни комитети и настоятелства, както и много ентусиасти, построяват нова артика в черковния двор, ремонтират покрива на самата черква. Новата артика е готова в деня на Голяма Богородица през 1994г. Паричните средства са дарения от жителите на село Пасарел. Всяка година в деня на Голяма Богородица се прави курбан за здраве на всички пасарелци.

................................                       

На територията на село Пасарел се намира Манастирът "Св. св. Ап. Петър и Павел", който е на 5 км югоизточно от селото. Сгушил се е в подножието на Ревулското кале, а след построяване на язовирната стена е в близост до нея. Долнопасарелският манастир е възникнал през ХV век и е част от така наречената Софийска мала Света гора – всички манастири около София. Според местните предания и легенди тази света обител е опожарена от кърджалийски разбойници. Последното възстановяване – осъществено с безплатен труд на населението от Долни и Горни Пасарел, Долни и Горни Окол. Сега от манастирския комплекс е запазена само черквата и част от магерницата. Останалите сгради са разрушени през 50 – те години и манастирското стопанство е унищожено. Манастирската черква е строена през 1861 – 1863г.

Манастирът „Св. св. Ап. Петър и Павел" - с.Долни Пасарел е обявен за паметник на културата - ДВ бр.39/1973г. На 18 октомври 2002 година Националният институт за паметниците на културата го обявява за паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение - Удостоверение 6877/18.10.2002г. Този статут след 10 години е сменен и към момента манастирът е паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от местно значение.

Манастирът спешно се нуждае от реставрация, за да могат тези прекрасни стенописи да се запазят за поколенията.

Ежегодно на Петровден (29.06) се провежа голям събор и курбан на трите села - Долни Пасарел, Горни Пасарел и Шишманово. След прекъсване, преди няколко години съборът се възобновява и се прави и днес.

GPS координати на манастира - N 42.528741,  E 23.541211

..........................................

На територията на село Долни Пасарел се намира и новоизграденият параклис "Св. Георги Победоносец", намиращ се на 2км северозападно от селото. Храмът бе официално открит и осветен на 6 май 2015г., на който ден е и храмовият празник. На този ден се приготвя курбан за здраве и берекет.

Параклисът се изгради на мястото, където се е намирало старото село - местността Църквище. Строежът продължи 3 години, като средствата за изграждане се набираха само от дарения. Дарители за храма са както местни жители, така и много външни физически и юридически лица.

Параклисът бе построен по идея на Георги Сандов Донечки и Радослав Емилов Марков, и двамата от с.Д.Пасарел. Основен инициатор и организатор на строителните дейности по изграждането на параклиса, както и един от основните дарители, е Георги С. Донечки. Архитектурата - както външното, така и вътрешното оформление на храма - е изцяло по виждане на Георги С. Донечки.

Важна подробност, която трябва да се отбележи е, че храмът не се заключва. Във всеки един момент е достъпен за молитва и поклонение.

GPS координати на параклиса - N 42.558547,  E 23.497063

СПОРТ

Началото на организирана спортна дейност се започва през 1937 – 39 година. Първият председател на дружеството е Стайко Николов Ванев. Първата футболна топка е закупена за дружеството от учителя Асен Янков Стоичков, а първото футболно игрище е една равна и обширна поляна в местността Долната лъка.

Това футболно игрище е използувано до 1951-52г, докато не е разкопано от багери, които доставят баластра за строежа на язовира.

Днешното футболно игрище /спортен комплекс/ е направен на мястото на плодородни частни градини, които са засаждани със зеленчуци.

През 1960г. е създадено физкултурно дружество "Урвич". Оформят се три футболни отбора – детски, юношески и младежки. Тренировките се провеждат ежеседмично. Всеки неделен ден има футболни мачове. Трибуните се пълнят със зрители, селото придобива празничен вид.   

На 18 април 1981г. е официалното откриване на спортния комплекс. Изградени са трибуни за зрителите на футболните мачове, направени са съблекални и бани за футболистите. Направено е волейболно и баскетболно игрище. Цялото пространство е оградено с желязна ограда, поставени са люлки, катерушки и пързалки за най–малките. Комплексът е запазен и непрекъснато се обновява.

След няколкогодишно прекъсване, с Решение от 02.02.2010 г. в СГС се регистрира Футболен клуб „Урвич–1960" - с.Долни Пасарел" с Председател Иво Асенов Николов. През изминалите няколко години клубът постига доста добри успехи и продължава да се готви усилено за новия сезон.

.................................................

Друга активно развиваща се спортна дейност на територията на село Д.Пасарел е мотоциклетния спорт - в частта му Ендуро и Мотокрос. Георги Донечки заедно с група съмишленици през 2007г. създават Мотоциклетен Спортен Клуб "Урвич - Пасарел". От тогава клубът не спира да се разраства, като привлича все нови и нови съмишленици.

Терените около Пасарел предразполагат благоприятно развитието на този спорт. Това е и причината този спорт да се превърне в един от добре развиващите се бизнеси на територията на селото във вид на алтернативен и приключенски туризъм. Повече подробности този тип туризъм може да получите на сайта www.balkansorangeadventures.com

.................................................

Невъзможно е в няколко страници да се опише неколковековната история на село Долни Пасарел, а тя продължава...

Историческите данни са записвани и проучвани от Никола Янев – дългогодишен учител и директор на 202-ро Основно училище „Христо Ботев". Статията е написана с откъси от издадени негови исторически книги за селото.

Създателите на този Уебсайт за село Долни Пасарел, БЛАГОДАРИМ на г-н Никола Янев за разрешението му да използваме всички възможни данни от неговото творчество.

Search