Църква "Св. Георги Победоносец" – село Долни Пасарел
Църквата "Св.Георги Победоносец" – село Долни Пасарел е сътворена някъде в началото на 1600 год.
Според турски съдебен документ в 1611 год. в село Пасарел е имало свещеник – поп Вуко. Черквата е вкопана дълбоко в земята и не е висока. Изградена е от камък, който е споен с кал. Когато е строена, около нея са били къщите на селцето. После къщите постепенно се преместват по-близо до река Искър и храмът остава в страни от селото. И в момента е в непосредствена близост до гробищата, затова черквата е некрополна. Около зидовете й е наслагано достатъчно количество дървени въглища, с което се е целяло изолиране на влагата. В по-късни години е построена втората част – олтара и кубето. Храмът е стенописван на няколко етапа, в зависимост от наличието на пари, с които да се плати на зографите.
За едно от зографисването из църковните книги е намерена следната прeписка :
"Писец Георги Гелов заради църквата кога се изобрази в лето 1874 и в това време свещеник в нея бе поп Атанас от Долни Окол и псалт(черковен певец) Георги Гелов от Йоновци. Епитроп Стоян Стефанов и наместник биде Димитър Николов син Цинцар от Самоков. Иконописец Христо и синове от Самоков."
И още една преписка :
"Асъ свещеникъ Димитъръ Илиевъ родомъ от село Райово ....
Описано е, че Самоковският митрополит Доситей е ръкоположил Димитър Илиев за дякон на 25 декeмври 1897 година, а на 6 януари 1898 година е ръкоположен за презвитер (свещеник). Същият е попувал 35 години.
Населението в селото много искало да изучат свое момче, което да бъде родом от селото и да стане поп. И за такъв се е изучил Велко Николов Михов. Роден е на 2.10.1908 година. Той служи в Пасарел от 18 VІ 1932 год. до 21.11.1992 год.(шестдесет годишен трудов стаж). Завършил е богословско училище в Черепишкия манастир. На 1.10.1932 год. е извикан в Софийската митрополия на проверителен изпит за умение да чете черковно–славянски и източноправославно пеене. В Софийската митрополия стажува 40 дни. На 21.11.1932 год. митрополит Стефан го ръкополага за дякон. На 1 януари 1933 год. пристига тържествено в родното си място. Цялото село – мало и голямо – излиза чак на шосето да го посрещне. Жени, моми и деца постилат платно, по което върви поп Велко. Хвърлят около него цветя. На площада прави водосвет, произнася слово и отново по бяло платно влиза в черквата, където извършва вечерно богослужение." В черквата са се венчавали младоженци и кръщавали деца. Докато отец Велко Николов служи в храма, черквата се поддържа в много добро състояние. Няма празник или тъжен повод в селото, на който черквата и в частност отеца, да не е била съпричастна.
През 1909г. майстор Гюро Петков надписва каменна плоча, която поставя пред входната врата. По сведения на отец Велко Николов втората част на храма е направена през 1848 год.
През 1992г. отец Велко Николов почива и от тогава до днес църковните дела се извършват от различни попове, които не са родом от селото и не милеят за църквата. На няколко пъти е ограбвана и разбивана.
През годините черковните настоятелства сменят своите членове, но всички имат желанието черквата да се запази, за да може да се запази и духовността на хората. През много тежки години, църквата е била единственото място, което е давало сила хората да оцелеят и да продължат напред.
Стенописите не са реставрирани откакто са зографисани. Необходими са много труд и средства за възстановяването на храма.
На празника Успение Богородично се прави курбан за здраве.
Р.S. Част от информацията е взета от „История за Долни Пасарел" на Никола Янев – дългогодишен учител и директор на училището в селото.
